Слово на проф. Анастас Герджиков

по случай тридесетгодишнината на НГДЕК

30 ГОДИНИ НАЦИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ 3А ДРЕВНИ ЕЗИЦИ И КУЛТУРИ

Анастас Герджиков

Преди 30 години, на 10 октомври 1977 година, беше открита Националната гимназия за древни езици и култури. Основната заслуга за това възраждане на класическото образование в България след десетилетия  прекъсване беше на Софийския университет, на преподавателите от Катедрата по класическа филология, от Историческия факултет и от Катедрата по Кирило-Методиевистика.

Приносът на Софийския университет обаче не се ограничи с „лобирането”, както днес бихме го нарекли, за преодоляване на идеологически­те съмнения за нуждата от хуманитарно образование и на опасенията от потенциалната заплаха от гимназия, възпитаваща мислещи хора. Приносът на преподавателите от Университета беше още по-голям през следващите години, когато много от тях за сметка на научните си планове приеха да учителстват срещу мизерно възнаграждение в Класическата гимназия, очаквайки в отплата единствено удовлетворе­нието да допринесат за създаването на образова елит в една епоха, в която на елитарността и на хуманитарната образованост се гледаше с подозрение.

Началото беше трудно. Липсваха не само елементарни пособия - тебешири, дневници и бюджет, но и учебен план, програми и учебници. Това обаче по парадоксален начин спомогна за формирането на академич­ния дух на гимназията. Не само вместо общообразователни учители ни преподаваха университетски преподаватели, които ни шокираха с широ­тата на възгледите си и с упорството да се обръщат към 14-годишните ученици на „Вие”, а и липсата на учебници по необичайни предмети като латински, гръцки и старобългарски език, като история на стария свят и на античната култура и литература допринесе за това да се почув­стваме като студенти, които учат от записки и сами преценяват кое заслужава да бъде записано и научено.

3а формирането на академичния дух допринесе и авторитетът на много от тези преподавате. Няма да е пресилено, ако кажа, че се учудвахме как такива светила са снизходили до работата с деца в едно средно училище. Ние гледахме със страхопочитание на преподаватели като проф. Богдан Богданов и проф. Георги Бакалов не само заради това, че отдавна бяха утвърдени имена сред академичните среди, а и заради славата им на хора, останали необхванати от тоталитарната система за уеднаквяване на мненията. Минаха години, преди да си дам сметка, че тогава, когато са били вече известни учени, най-възрастните от тях са били едва 35-годиш­ни и основните им постижения са предстояли тепърва.

Повлияни от духа на академичност, независимост и самостоятелно мислене ние израстнахме като съвсем различни хора. Чувствахме се привилегировани пред нашите връстници - учехме за истински същностните достижения на човечеството; вместо на селскостопански бригади през лятото пак с нашите „университетски” учители ходехме на археологиче­ски разкопки; не се страхувахме от комсомолските секретари, а гледахме на тях със снизходително съчувствие.

Този академичен дух се запази и в следващите години, когато университетските преподаватели постепенно предадоха щафетата на свои възпитаници, приели да станат следващите учители в гимназията.

Така тоталитарният режим беше „подведен” да допусне създаване­то на едно огнище на опасност, гимназия, разпространяваща хуманитар­ни знания и формираща мислещи хора. Публичното изказване на директор­ката на гимназията Гергина Тончева за съдбата на държавите, в които полицаят получава повече от учителя, е не само пример за лична доблест, а и илюстрация на принципите, с които растяхме. За нас подобни разсъж­дения не бяха прошепнати на ухо откровения, а общото ни разбиране за света и обществото.

Съвсем естествено скоро усилията и смелостта на първооснователите започнаха да дават плод. И когато тоталитарният режим се сгро­моляса под тежестта на сбърканата икономика и изкривената идеология, възпитаниците на Класическата гимназия вместо тясно профилирани в една екзотична област се оказаха сред най-подготвените за живота в един свят на политически и икономически плурализъм, където самостоятелно­то мислене и личната инициативност са търсени качества, които малко училища са възпитавали.

Завършилите НГДЕК се реализираха във всички области на живота - от ръководни позиции в политическия и икономически живот на стра­ната, до утвърдено място в развитието на всички изкуства и медиите. Съвсем естествено централно място сред интересите им заемаше духовната област, а в нея особено често преподавателската и научна кариера. Възпитаници на Класическата гимназия са успешни преподаватели и учени не само в много български университети и научни институти, но и в чужбина - от Виена, Париж, Оксфорд и Кеймбридж до САЩ и Канада.

И все пак голямата част от онези, които избраха преподавател­ското поприще, се насочиха към Софийския университет. Така кръгът се затвори - преподавателите от Университета, които пожертваха време и сили, за да съградят едно училище с академичен дух, станаха свидетели на ответния жест от страна на собствената си рожба - сега техни колеги са собствените им възпитаници.

Съвсем естествено най-голям е приносът на гимназията за попъл­ването с млади кадри на катедра Класическа филология. В специалност „Класическа филология” с интересите си към антични езици, култура и литература се включиха доц. дин Кирил Павликянов, доц. д-р Николай Гочев, доц. д-р Елия Маринова, доц. д-р Виолета Герджикова, гл.ас. д-р Невена Панова, гл.ас. Йоана Сиракова, ас. д-р Николай Шаранков, д-р Димитър Илиев и аз самият.

През академичната 1992/1993 г. към катедра Класическа филология беше създадена специалност „Новогръцка филология”. В нея преподават възпитаниците на гимназията гл. ас. д-р Драгомира Вълчева и гл. ас. д-р Борис Вунчев.

Пак във факултета по класически и нови филологии работят и ас. Владимир Сунгарски (катедра Романистика) и преподавателят по мето­дика на обучението по класически езици Глория Бакърджиева, която е още по-свързана с Класическата гимназия, защото ръководи педагогическата практика и стаж на нашите студенти там.

Многобройни са възпитаниците на гимназията, преподаващи във факултета по история. На средновековната история са се посветили доц. д-р Александър Николов, доц. д-р Ивайла Попова, гл. ас. Васко Арнаудов, гл ас. д-р Ангел Николов, гл. ас. Йоана Бенчева.

Имаме представители обаче и в историята на всички епохи - от старата история (ас. Димитър Митов) до нова история (ст. ас. д-р Борис Стоянов).

Представители на „класиците” в специалност археология са гл. ас. д-р Никола Теодосиев и ас. Ивайло Лозанов, а в специалност етнология гл ас. д-р Илия Илиев.

Във философския факултет Класическата гимназия е представена най-силно в катедра „Културология”: гл. ас. Георги Казаков; гл ас. д-р Цветелин Степанов; ас. Маргарита Дишкова. Имаме представители и в специалностите социология (ас. Мила Минева) и философия (доц. д-р Силвия Минева, Борис Грозданов, Силвия Серафимова).

В юридическия факултет преподават ст. ас. Атанас Семов (право на Европейския съюз) и Константин Танев (Римско право).

Във факултета по славянски филологии работят преподавателите доц д-р Гергана Дачева (стилистика, история на българския книжовен език), гл. ас. д-р Маргарет Димитрова (старобългарски език), гл ас д-р Албена Мирчева (езикознание), ст. ас. Ани Бурова, Аделина Ангушева (сла­вянско литературознание).

Разбира се, този списък далеч не е пълен. Знам, че колегите, чиито имена пропуснах, няма да се засегнат, защото затруднението ми да изброя всички не е обида към тях, а комплимент за Класическата гимназия, която е дала толкова много водещи преподаватели и учени само на Софийския университет.       ‘

Връзката между Университета и Националната гимназия за древни езици и култури продължава и днес. Тя не се свежда единствено до мето­дическото ръководство на Университета, а включва и нови форми на сътрудничество. Най-перспективна ми се струва възможността дипломанти на гимназията, представили стойностни и значими работи, да бъдат приемани в Софийския университет без изпит. Това е не само жест на признание от страна на създателя към своята успяла рожба, а и начин за осъществяване на онази приемственост, чрез която рожбата се отблагодарява на своя създател. Сега ние, възпитаниците на гимназията които избрахме университетската кариера, на свой ред откриваме онези млади хора, които имат заложбите и желанието да се посветят на академични занимания.

 

Ще завърша като благодаря за високото признание, което Класическата гимназия получи от Софийския университет на своя юбилей, но този път от името на нейните възпитаници. За нас е чест Университетът, в който работим, да отдаде дължимото на гимназията, която ни създаде. Сигурен съм, че отношенията на взаимно уважение и подкрепа ще се запазят още много години, защото интересът на тези две образователни институции е общ - откриването на корените на човеш­ката духовност в миналото и запазването им за поколенията.